Това не е моята държава.
Това не е моят народ.
На Витоша хвърлят сол при опесъчаването, над Банско режат гората, по морето разкопават дюни и пресушават езера. ВЕЦ-ове изпиват реките, хвостохранилища “обогатяват” питейни види, бракониерството е доходоносен бизнес за контролните органи. Убиват адвокатската тайна, променят формулата за изчисляване на пенсиите и обезсмислят преференциите при гласуване на избори. Живеят в чужди апартаменти, имат си лични асансьори до гаражите и ние всички дружно плащаме на полицията, за да ги пази от нас самите.
Те не убиват демокрацията, тя е вече мъртва. Мъртво родена, добре наритана за да стане и все така мъртва. Енциклопедичен пример за симбиоза между неработеща държава и неработещо общество – където нито една от двете страни не е на “далавера” другата да проработи, а нищо не е по-важно от далаверата.
Докато ви е страх нещо да не стане, нищо няма да се промени.