Пролетен инат

Луната е будна и грее,
гората я гледа и пее.
Баба меца се буди
и пита –
кафето къде е?
Снегът си отива,
тревата отвива,
на цветята полека
да отстъпи място,
че да има
на какво да се радва човека.
А той пък, горкия,
затънал във киша до шия,
бута вече стрелките
та бързо да мине –
да текнат реките,
да се разлистят брезите
и всичко да замирише.
Минават си дните,
когато сами си поискат,
когато мързи ги –
да мърдат се стискат.
Ти молиш се – хайде, върви!
Но времето е инат,
то само ще реши
кога твоя креват
през прозореца
ще огреят лъчи.

Осем градуса киша

Осем градуса киша навън е.
Ще джапаш и още как?!
Но имай търпение, моля те,
ще запеят пилците пак!
Ти джапаш, аз джапам,
те джапат, ура! Не останаха
у дърварника сухи дърва.
Топи се туй що не мръзне,
писна̀ ми носът да ми зъзне!
Чудиш се що ме четеш, нали?
Проблемът е в тебе, приятелю,
щом зимата е тука все още,
ти смисъл въобще не търсѝ!