Жив е той, жив е

Ако сте ми слушали достатъчно глупостите, сигурно съм ви споменавал, че първо се научих да пиша на клавиатура, а след това – с химикал. По онова време (~93-та година от миналия век) се самообучавах като компютърен специалист – разглобявах де що видя компютър и пишех командите, които бях виждал баща ми (програмист) да пише. Така успях на 4-годишна възраст да изтрия всичко от служебния му компютър.

Трите дни режим „където те видя, там ще те бия“ научиха както мен, така и него, че бекъпите са нещо важно. Е, явно него малко повече от мен.

В гимназията (НПМГ, профил „Математика и информатика“) нищо хардуерно или сисадминско не съм учил, но пък ни скъсваха от конструктори и деструктори (ООП с C++) и някъде измежду показателите бяха споменали и колко важни са бекъпите. Добре ни научиха там. Е, явно някои малко повече от мен.

В милото ми холандско университетче, където станах „ИТ специалист“ (ти да видиш!) ни повтаряха през ред – бекъпвайте, важно е! Е, явно или не са били достатъчно напористи, или аз съм идиот.

След 500 дни uptime ми се наложи да рестартирам наетия си сървър, разположен в някакъв датацентър някъде в Германия. Той почти запали след рестартирането. И не преди това, а чак тогава се замислих – хубаво, знам че нямам бекъп, но ЗАЩО нямам? Защото, както казва Крокодила:

Има два вида хора – такива, дето им е горял твърдия диск, и такива, на които ще им изгори.

Е, да ми е честито – със засилка скочих от втората в първата група, че даже и не разбрах кога съм скочил. Обаче разбрах колко време ми е нужно да си организирам желязо за сървър, разположен по-близо до мен, да го инсталирам и конфигурирам (благодаря, Крок!), да вдигна първата му виртуалка, да я счупя, да не мога да я подкарам отново, да вдигна втората му виртуалка като заместник на първата и тоя блог да се появи онлайн.

След две седмици липса от онлайн пространството.

Жив е той, жив е, защото сколасах, макар и без бекъп, да мигрирам към новия си сървър. И занапред ще си знам – бекъпвай, Петре, да ти е мирна главата и да не се потиш преди всеки рестарт.

Вземете си бележка, някой ден ще си благодарите.

Първата глътка, първата среща и първият километър

Пиете, нали? Значи знаете, че първата глътка е винаги най-сладка. За първата глътка могат да се напишат трактати. Първата глътка може да бъде проследена по пътя си – от устната кухина, през гърлото, та до стомаха. Някои първи глътки стигат по-далеч, други не чак толкова – зависи от градуса. Но всяка първа глътка извървява своя път и вие, щете или не, тръгвате след нея. Колко далеч ще стигнете – зависи, както казахме, от градуса.

Първата глътка носи сигурност и увереност. Чудите се как да прекарате свободната си вечер? Първата глътка веднага ще отговори на този въпрос. Не сте пили никога? Първата глътка ви доказва, че нищо не ви пречи да изживеете останалия си живот като битов алкохолик и че дори може и да ви е приятно. Е, винаги може да се появи оная последна глътка, която да ви обърне убежденията наопаки, но ние за нея няма да говорим.

Първата среща, пък, винаги е най-гореща. Най-чувствена, най-предизвикателна и най-приключенска. На първата среща може да се случи всичко – да се влюбите, да осъзнаете огромна грешка, да забременеете (знае ли човек?!), или пък другият да не дойде. На първата среща не знаеш какво те очаква, не знаеш дали ще мине добре. Не знаеш какво да очакваш и дали неочакваното няма да промени очакванията ти. Често се случва първата среща да е като циганската любов – разпалва се бързо, гори буйно и изстива лесно. Понякога, за нечия радост, от нея излиза и някакво своеобразно perpetuum mobile, което топли душите ви цял живот.

А първият километър, приятели, е най-дълъг и най-къс от всички километри на света. Никой друг километър не е по-къс и не се минава по-бързо от първия километър, а същевременно някои първи километри са толкова дълги, че се помнят цял живот. В първия километър може да паднете и станете, може да ви се счупи колелото или пък да ви блъсне камион. В първия километър опознавате новото си колело и новото ви колело опознава вас. Вие му се чудите на геометрията, то ви се чуди на акъла и текат тежки преговори за сътрудничество и съвместен живот. Не винаги се получава, сещате се – няма как да се качите на ново колело, да ви блъсне камион и да ви се получи, предполагам. Но ако с колелото си комуникирате по един и същ протокол, може такава здрава връзка да се заформи, че да не можете да я прекъснете, дори и да ви спре нетът.

Най-много първата среща, първата глътка и първият километър ги свързва едно нещо. Надеждата на разнообразието. Не на всеки му се е получило с първата глътка боза, но няма значение с какво започвате и по какъв път вървите – рано или късно ще стигнете до билковия чай и ще ви се иска след всяка глътка да нулирате брояча. Това, че нечия първа среща се е провалила тотално въобще не значи, че всяка следваща (била тя първа, трета или десетнайста среща) ще бъде също толкова неприятна. И ако паднете в кална локва, чупейки колелото си още на първия километър, не се предавайте – има най-различни и колкото щете други колелета на света, пък ако постигнете висока повтаряемост с кофти резултатите, винаги можете да опитате триколка.

Не се страхувайте от новите неща в живота ви и не се срамувайте да изоставите овехтелите и безинтересни такива. Първата глътка, първата среща и първият километър не (винаги) хапят – не спирайте да опитвате и все някога ще достигнете оня сладък момент, в който и трите ще са довели до задоволителен резултат, с който няма да искате да се разделите.

Обещавам 🙂