Пресушаването на Шабленското езеро

Това не е моята държава.
Това не е моят народ.

На Витоша хвърлят сол при опесъчаването, над Банско режат гората, по морето разкопават дюни и пресушават езера. ВЕЦ-ове изпиват реките, хвостохранилища “обогатяват” питейни види, бракониерството е доходоносен бизнес за контролните органи. Убиват адвокатската тайна, променят формулата за изчисляване на пенсиите и обезсмислят преференциите при гласуване на избори. Живеят в чужди апартаменти, имат си лични асансьори до гаражите и ние всички дружно плащаме на полицията, за да ги пази от нас самите.

Те не убиват демокрацията, тя е вече мъртва. Мъртво родена, добре наритана за да стане и все така мъртва. Енциклопедичен пример за симбиоза между неработеща държава и неработещо общество – където нито една от двете страни не е на “далавера” другата да проработи, а нищо не е по-важно от далаверата.

Докато ви е страх нещо да не стане, нищо няма да се промени.

Пролетен инат

Луната е будна и грее,
гората я гледа и пее.
Баба меца се буди
и пита –
кафето къде е?
Снегът си отива,
тревата отвива,
на цветята полека
да отстъпи място,
че да има
на какво да се радва човека.
А той пък, горкия,
затънал във киша до шия,
бута вече стрелките
та бързо да мине –
да текнат реките,
да се разлистят брезите
и всичко да замирише.
Минават си дните,
когато сами си поискат,
когато мързи ги –
да мърдат се стискат.
Ти молиш се – хайде, върви!
Но времето е инат,
то само ще реши
кога твоя креват
през прозореца
ще огреят лъчи.

Осем градуса киша

Осем градуса киша навън е.
Ще джапаш и още как?!
Но имай търпение, моля те,
ще запеят пилците пак!
Ти джапаш, аз джапам,
те джапат, ура! Не останаха
у дърварника сухи дърва.
Топи се туй що не мръзне,
писна̀ ми носът да ми зъзне!
Чудиш се що ме четеш, нали?
Проблемът е в тебе, приятелю,
щом зимата е тука все още,
ти смисъл въобще не търсѝ!