Какво правим?

Ние лепим плочки накриво.
Трошим си огледалата на колите.
Слагаме по сантиметър по-малко асфалт, за да сложим няколко парчета хартия в джоба си.
Пишем закони, за да не ги спазваме.
Гласуваме за тези, които пишат закони, които не спазват.
Искаме всичко да ни е легално, но се възползваме от връзките си.
Газещите правилата са престъпници, освен ако не сме ние.
Критерийте ни са счупени, когато въобще имаме критерии.
Дори когато критериите ни не се базират само на цвета на кожата.
Дори когато не се базират и само на пола.
Или на вярванията.
Или на религията.
Ние лъжем.
Мажем.
Срамуваме се.
Но само когато другите лъжат.
Ние крием.
Крием лекарствата на болни хора.
Те умират.
Ние продаваме лекарствата.
За да сложим няколко парчета хартия в джоба си.
Какво правим с хартията?
Помагаме някому?
Купуваме лекарства на болния?
Или купуваме айфон.
На някой друг.
От който зависи дали ще се уредим.
С няколко парчета хартия в джоба си.
С която да си купим айфон.
Остават ни стотинки.
С които търкаме билетчета.
С които помагаме на някой да си купи айфон.
Много айфони.
Но ни остават само стотинките, с които сме търкали.
И удовлетворението от търкането.
Купуваме пак.
Търкаме пак.
Лъжем пак.
Пак гласуваме.
Пак за тези, които пишат закони, които не спазват.
Защото ако гласуваме за тези, които спазват законите, ще трябва да ги спазваме и ние.
А ние най-много искаме да се спазват законите.
Повече искаме само да можем да не ги спазваме.
Ние забравяме човещината.
Ние губим и себе си, заедно с нея.
За нас музиката е шум.
Спортът нарушава обществения ред.
На културата шепа стотинки ѝ стигат.
На радиото четири оркестъра са му много.
На нас чалгата ни е тамън.
Ние сме машини.
Ние сме говеда.
Ние не искаме да се обединим.
Ние няма да се обединим.