Аз vs. Джери

Вятърът подухва.
С около два градуса под нулата.
Пълнолуние.
А малък опашат наглец шумка с острата си муцуна някъде в ъгъла.
Дебна го. Вече над 10 минути движението ми се изчерпва само с вдишвания и издишвания.
Тишина.
Прекъсва я шумкане на пликче в отсрещния ъгъл на стаята.
Тръгвам разочаровано натам и виждам с периферното си зрение как дебнатата до ей ся гадина се измъква…
Опитвам се да я настигна и, отново с периферното си зрение, виждам как и втората гадина поема нанякъде.
Не се давам току-тъй.
Прашката е в ръцете ми, заредена с 32-ри калибър сачма.
Дебненето продължава вече час.
Жертви няма.
Взимам си една бира и се предавам…. до утре.
С ново оръжие!!!

Къде ми е шапката?

На всеки термометър, рано или късно, му свършват градусите.
На този пред хижата му свършиха тази сутрин.
Даже гледам, че и му липсват няколко – турил е минус отпред.
Вятърът спи – ветропоказателят не мърда.
Клоните също не мърдат.
И тревичките не мърдат, но при тях е оправдано – и аз като съм покрит със скреж, не ми се мърда много-много.
Кучетата също спят. В къщичката на едното от тях – знаят, че две кучета е по-топло от едно куче.
Мрачно е. Дори леко тъмно.
Само пълзящите по склона облаци мърдат, изглеждайки все едно едната половина на гората си придърпва юргана, за да не ѝ е студено.
Неизбежно е. Ще си търсим шапките.

Есен, есен

На всеки термометър, рано или късно, му свършват градусите.
На този пред хижата му свършиха тази сутрин.
Даже гледам, че и му липсват няколко – турил е минус отпред.
Вятърът спи – ветропоказателят не мърда.
Клоните също не мърдат.
И тревичките не мърдат, но при тях е оправдано – и аз като съм покрит със скреж, не ми се мърда много-много.
Кучетата също спят. В къщичката на едното от тях – знаят, че две кучета е по-топло от едно куче.
Мрачно е. Дори леко тъмно.
Само пълзящите по склона облаци мърдат, изглеждайки все едно едната половина на гората си придърпва юргана, за да не ѝ е студено.
Неизбежно е. Ще си търсим шапките.