Благодаря

Днес си спомних нещо важно.
Нещо, което промени живота ми.
Много.

На точно тоя ден преди точно две години се прибрах вкъщи. След точно 4368 км., около 45 хил.м. положителна денивелация и 44 дни живот на път, с колело, палатка и хамак. След обезводняване от жега, премръзване от студ, подгизване от дъждове и дълги часове каране “на сухо” без чешми, след събиране на 100 печата от 100-те национални туристически обекта, аз се прибрах променен – такъв, какъвто ме направиха многото прекрасни, добри хора (и няколкото не толкова добри), които срещнах по пътя.

Прибрах се такъв, какъвто ме направиха отец Димитър от Кюстендил (бивш водач на колоездачния им клуб), хижарката от х. Пионерска с всичките лепенки по лаптопа си, дядо Сашо от с. Ключ с чувството си за хумор, Жоро и Печурката от Момчиловци с тая изключително родопска приветливост, Красивия от Мадан, услужлив като всички останали планински хора, Яна от Пода с уплашения си поглед като ги наводних неочаквано (почти) извън работно време, хипитата от Иракли с разказите си за ведите, неприветливите варненци, които ме изгониха, Георги – силистренския гайдар, който ми напълни душата, всичките родолюбци на Жеравна, с които играхме хоро цяла нощ, роднините ми от Свищов, Elisaveta и двете ѝ овчарки в Габрово, казанлъшкият ми другар Людмил, който пече чудесна пастърва, троянските монаси с техните продънени килии, лудият руснак от Карлуково, и сите пустиняци от дивио Северозапад.

Благодаря на всички тия хора и на всички, които не съм изброил, за това мое животопроменящо пътешествие. Каквото и да правя, дори по същия път да мина, знам че няма как да се повтори. И на пук на всичките изтрити снимки и видеа, това пътуване ще се закотви още много, много години в главата ми.

Благодаря 🙂