Първата трета регистрационна табела за МПС в България

Ами, успях. Да ми е честита.

Напомням: промените в наредба I-45 на МВР от 2000 г. са обнародвани през юни 2014 г., като промените влизат в сила на 01.06.2015 г. Един месец след влизането в сила (миналото лято) започнах периодично да си пиша с МВР, ГДНП и БИС относно неяснотата и невъзможността за издаване на трета регистрационна табела – каквато вече няколко години използвах, само че издадена в чужбина.

След хилядите разправии – с ГДНП, с БИС, отново с ГДНП и накрая с КАТ, днес станах „горд“ собственик на първата законно издадена трета регистрационна табела за МПС в България.

Процедурата по издаване

Понеже до момента не съм срещал друго описание на процедурата по издаване, ще я опиша тук.

Първо се подава писмено заявление в свободен текст до началника на сектор „Пътна полиция“ в регионалното МВР, в което е регистриран автомобилът, за който ще се издава трета табела. Заявлението трябва да е от името на собственика на автомобила и да съдържа описани данните на собственика, данните на автомобила и данните (марка, модел, евентуално номер) на багажника.

След това се прави визуална проверка от техника на сектор ПП дали багажникът отговаря на техническите изисквания – наличие на място за регистрационна табела, предвидено от производителя, както и собствени светлини. Ако проверката „мине“, се задвижва „задкулисната“ част на процедурата – търкаляне на писма между КАТ, ГДНП и производителя на регистрационни табели, докато „заветната“ такава не стигне в КАТ.

Тогава отново се явявате там, с автомобила и багажника. За да не ви изненадат, както изненадаха мен, носете си двете части на регистрационния талон на автомобила („голям“ и „малък“), полицата за гражданската отговорност и документ за придобиване на багажника – фактура или касова бележка. С тези документи на място се попълва заявление за промяна на регистрацията на МПС, прави се сверка на номера на рамата (неясно защо) и третата табела се монтира на багажника с нит, досущ като тези на задните табели на МПС.

Edit: Забравил съм да отбележа – заплаща се и такса за промяна в регистрацията на автомобила, покриваща преиздаването на двете части на регистрационния талон и регистрационната табела – без комисионите от банката, около 24 лв.

Основни недостатъци

Процедурата е излишно тежка и бавна. В „нормалните“ държави, където подобна практика съществува от години, издаването на третите табели е пренасочено към малки частни производители – на практика в повечето случаи не е важно кой и как е създал табелата, ако тя отговаря на изискванията и се ползва законно. Сиреч, ако е светлоотражаваща и същата като тези на колата – всичко е ОК. Тук процедурата е съизмеримо сложна с тази за регистриране на МПС, ако не и дори по-сложна.

Освен това, някой по горните етажи на структурите на МВР, най-вероятно служител на ГДНП, въобще не се е сетил, че някои хора могат да имат по повече от един багажник и/или повече от един автомобил. Занитването на табелата за багажника прави (теоретично) невъзможно ползването на багажника с друг автомобил, съответно отдаването на такива багажници под наем, както и създава нуждата от закупуване на допълнителен багажник, ако искаме да ползваме такъв с друг автомобил.

Това, което ми е най-трудно да си обясня, е защо държавата се опитва да решава почти несъществуващ проблем – ползването на фалшиви или чужди/неправилни номера за МПС, за законни или не цели, мислейки си че налага достатъчно тежък контрол над издаването им. Ние ли не сме дорасли сами да носим отговорност за идентифицирането на автомобилите си, или държавата не е дорасла да ни даде тази възможност?

Както пееше Гошо Минчев – въпроси напират, не спират, а отговор няма и няма…

Конвертиране на Cisco LWAPP към autonomous

Хайде да драсна и нещо по-техничарско. Имах да конвертирам едно по едно към автономни няколко „lightweight“ AP-та, а понеже процедурата е странно документирана от някакъв индиец, реших со кратце да опиша най-лесния начин да се флашнат. Допуска се, че имате някаква локална мрежа с DHCP и достъп до Интернет, както и сериен кабел, с който да се „закачите“ за AP-то.

Намиране на подходящ IOS image

Първото, което е нужно за флашването на едно AP е правилният firmware. Затова отиваме на cisco.com -> Support & Downloads, откъдето избирайки правилната серия на хардуера достигаме до Download Software страничката за съответния модел – в случая AIR-LAP1141N-E-K9. От тук ни трябват две неща – името на файла и checksum-ата му:

File Name: c1140-k9w7-tar.153-3.JC.tar
...
SHA512 Checksum:
750b607d9ad0613151aaa98ad1c1b620e7a7bc7ae5483e0fbdf1674952c633ef3f4b133c45f6e5ee764a7bfc19afb5180c880130834167f72836e135c75d2451

Следва търсене в Google (или каквато там търсачка ползвате) на файл с точно това име, което сте намерили на сайта на Cisco. Щом си намерите такъв и го изтеглите, задължително смятате checksum-ата и продължавате само ако тя съвпада. Иначе не знаете кой какво е барал в него и дали наистина е това, което ви е нужно.

Добрият стар TFTPD

Следва изтегляне на подходяща за вашата ОС версия на TFTPD, който ви е нужен за „изтеглянето“ на firmware-а на AP-то. Инсталирате, пускате и избирате мрежовия интерфейс, на който DHCP-то е дало адрес. Пускате AP-то и чакате също да си вземе адрес – важното е да са в една мрежа, иначе няма значение какви точно са адресите.

Флашването

Закачате се за конзолата на AP-то, влизате в EXEC mode и пишете:

# debug capwap console cli
# archieve download-sw /force-reload /overwrite tftp://<addr>/<file>

Първата команда е „скрита“ и не подлежи на autocomplete. Както тя сама ще ви предупреди – използва се само при troubleshooting и… когато искате да си флашнете AP-то.

Втората команда е достатъчно self-explanatory – тегли си firmware от посочения TFTP адрес <addr>, търсейки файл с име <file>, като с него overwrite-ва текущия си firmware и след приключване на процеса рестартира устройството (reload). В името на пълнотата, в моя случай адресът изглеждаше така:

tftp://192.168.1.141/c1140-k9w7-tar.153-3.JC.tar

…следва теглене с разархивиране на новия firmware и рестартиране на устройството. По време на процеса ще видите как от време на време AP-то си иска нов адрес от DHCP-то, опитвайки се да си намери контролер – нормално е и не пречи на flash-ването.

За влизане в EXEC mode ще ви трябва default паролата – „Cisco“. От там (или директно от машината с DHCP-то) можете да видите адреса на устройството, а след това с потребител „Cisco“ и парола „Cisco“ можете да се логнете в уеб интерфейса му.

Честито автономно AP и приятно setup-ване 🙂