Обичам мъглата

Може би заради неизвестното, което се крие в нея. Заради риска, който поемаш, гмуркайки се в това неизвестно с висока скорост. Заради студената влага, покриваща лицето и мислите ти, когато пред теб има само мъгла. Заради това че само тая всяваща чувство за мъдрост и митичност мъгла кара паяжините да се виждат, макар и да скрива всичко останало. Заради слънцето и звездите, огряващи любопитния ти поглед щом веднъж си покажеш носа над мъглата, изплувайки обратно в света на познатото, видимото и сигурното. И най-вече заради възможността отново да се цопнеш в мъглата като в един нов и непознат свят.