Душата на планината

Вторият план за тая вечер беше да ги пиша тия работи в тефтера. Тая идея ми хрумна след като първият план (с който вторият няма логическа връзка) се провали.

А първият план беше вчера да се изкача с групата от Карлово до х. „Васил Левски“ и днес рано сутринта да излезем на билото за траверс на запад и слизане на х. „Добрила“. Отказах се доброволно, преди да ме откаже планината – нямам никакъв опит с катерене и планинарство през зимата и се опасявах, че само ще бавя групата. Затова с още един другар решихме днес да се качим от Сопот директно на “ Добрила“.

На снимката се вижда колко ясно беше времето като за сезона. Това, което камерата на телефона ми не е хванала, е силният вятър. Снежна покривка, силен вятър и студ. Качихме се, въпреки това, до хижата, но другарите ни ги нямаше.
Оказа се, че са на х. „Амбарица“ – при -19° и 144 км/ч вятър на билото котките и пикелите са се оказали животоспасяващи.
Това ме накара само да ви припомня нещо, което след една миналогодишна случка повтарям постоянно – планината, приятели, не може да бъде покорена. Тя или ви пуска при себе си, или ви дава знаци да се връщате докато е време. Вслушвайте се в нейните съвети – планината не е човек, но носи своята душа и не винаги е толкова гостоприемна, колкото ни се иска.

Времето може да бъде прогнозирано, така е. Но душата на планината – не. Тя може да ви приканва със слънце и завет, но мигом да промени мнението си и да ви издуха като прашинка от себе си.

Затова преди да слезете от асфалта и да хванете пътеката, вслушайте се в песента на скалите. Погледнете в очите на животните и се вгледайте в танца на дърветата. Те не знаят нашите езици, но ние с доза любов и внимание можем да научим техните. Запознайте се с тях и всеки път ги питайте – може ли? Ако не може – идете си по живо и по здраво.

Планината ще е тук доста по-дълго от нас и това няма да е последната ни възможност да ѝ се насладим.

Обичайте и уважавайте планината. И тя душа носи.

Първата глътка, първата среща и първият километър

Пиете, нали? Значи знаете, че първата глътка е винаги най-сладка. За първата глътка могат да се напишат трактати. Първата глътка може да бъде проследена по пътя си – от устната кухина, през гърлото, та до стомаха. Някои първи глътки стигат по-далеч, други не чак толкова – зависи от градуса. Но всяка първа глътка извървява своя път и вие, щете или не, тръгвате след нея. Колко далеч ще стигнете – зависи, както казахме, от градуса.

Първата глътка носи сигурност и увереност. Чудите се как да прекарате свободната си вечер? Първата глътка веднага ще отговори на този въпрос. Не сте пили никога? Първата глътка ви доказва, че нищо не ви пречи да изживеете останалия си живот като битов алкохолик и че дори може и да ви е приятно. Е, винаги може да се появи оная последна глътка, която да ви обърне убежденията наопаки, но ние за нея няма да говорим.

Първата среща, пък, винаги е най-гореща. Най-чувствена, най-предизвикателна и най-приключенска. На първата среща може да се случи всичко – да се влюбите, да осъзнаете огромна грешка, да забременеете (знае ли човек?!), или пък другият да не дойде. На първата среща не знаеш какво те очаква, не знаеш дали ще мине добре. Не знаеш какво да очакваш и дали неочакваното няма да промени очакванията ти. Често се случва първата среща да е като циганската любов – разпалва се бързо, гори буйно и изстива лесно. Понякога, за нечия радост, от нея излиза и някакво своеобразно perpetuum mobile, което топли душите ви цял живот.

А първият километър, приятели, е най-дълъг и най-къс от всички километри на света. Никой друг километър не е по-къс и не се минава по-бързо от първия километър, а същевременно някои първи километри са толкова дълги, че се помнят цял живот. В първия километър може да паднете и станете, може да ви се счупи колелото или пък да ви блъсне камион. В първия километър опознавате новото си колело и новото ви колело опознава вас. Вие му се чудите на геометрията, то ви се чуди на акъла и текат тежки преговори за сътрудничество и съвместен живот. Не винаги се получава, сещате се – няма как да се качите на ново колело, да ви блъсне камион и да ви се получи, предполагам. Но ако с колелото си комуникирате по един и същ протокол, може такава здрава връзка да се заформи, че да не можете да я прекъснете, дори и да ви спре нетът.

Най-много първата среща, първата глътка и първият километър ги свързва едно нещо. Надеждата на разнообразието. Не на всеки му се е получило с първата глътка боза, но няма значение с какво започвате и по какъв път вървите – рано или късно ще стигнете до билковия чай и ще ви се иска след всяка глътка да нулирате брояча. Това, че нечия първа среща се е провалила тотално въобще не значи, че всяка следваща (била тя първа, трета или десетнайста среща) ще бъде също толкова неприятна. И ако паднете в кална локва, чупейки колелото си още на първия километър, не се предавайте – има най-различни и колкото щете други колелета на света, пък ако постигнете висока повтаряемост с кофти резултатите, винаги можете да опитате триколка.

Не се страхувайте от новите неща в живота ви и не се срамувайте да изоставите овехтелите и безинтересни такива. Първата глътка, първата среща и първият километър не (винаги) хапят – не спирайте да опитвате и все някога ще достигнете оня сладък момент, в който и трите ще са довели до задоволителен резултат, с който няма да искате да се разделите.

Обещавам 🙂