Шипченската епопея

Не, не тая от 1877-ма. Тая от вчера – 3-ти март 2017-та. Когато за пръв път се качих на Шипка точно на тая дата. Качвал съм се зиме, качвал съм се лете, и с кола, и с колело, и… само на трети март не се бях качвал. Е, качих се вчера и няма да повторя.

Тръгнах с Недко от Велико Търново някъде около 5:00 сутринта – с колелета, през Прохода на републиката (Хаинбоаз), с идеята да хванем организираното изкачване на Шипка от Казанлък. Може би най-позитивното ми впечатление от тоя ден е от шофьорите, които бяха ненормално толерантни към нас през всичките ми 200 км. на пътя тоя ден, почти без изключения. Та поне до Казанлък смятам, че всичко беше чудесно.

Преди с. Шипка – табела. Проход Шипка – затворен! Супер, казвам си, пътят е наш… да, ама не точно. Коли се пускат еднопосочно нагоре и се редят на една километрично-патриотична опашка, след което орди от пешеходци започват да си броят крачките нагоре. Те не очакваха да има колоездачи, ние не очаквахме да има мотористи – бръмчащи, сновящи напред-назад, вдигащи шум и “той може да е затворен, ама аз нали съм с мотор”. Иди-дойди, извъртяхме го – ей го де’й върха.

И там какво? Патреоти! Или патридиоти бяха… Камуфлажни дрешки, кубинки, наметнал нашенски трибагреник като батманското наметало, все едно ще посочи небесата с юмрук и ще литне към Бузлуджа. Руски трибагреник в ръка, а на гърба му – раница с колонка, от която се леят патридиотичните песни на “дългия” – “#КОЙ уши байряка”, ама с възможно най-чалгарските извивки и задължителния кларинет.

Оглеждам се за храна, щото 128 км. на три малки какаови фафли и един банан си казваха своето. Мислех си, че опашките с паркирани коли са дълги… докато не видях опашките за кебапчета. Взех си набързо (след около 40 мин. чакане) едни казанлъшки понички и се “скрих” на спокойствие между паркираните коли в посока Габрово.

Не стига че по принцип не съм “третомартенски фен” покрай всичката русофилия в тоя ден, но тоя “патридиотизъм” просто уби всичко празнично за мен вчера. Добре че беше карането – да пресечеш два пъти Стара Планина с колело в един ден, през два различни прохода, е може би най-празничната ми третомартенска случка въобще изобщо.

Радвам се, че имам колело 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.