Хоро на Седемте езера?!

От Седемте езера тръгна първия ми истински планински преход. Беше през 2003-та, аз бях на почти 14 годинки. Там се запознахме с Vlado, та той ми е свидетел.

Там беше първата ми истинска среща с планината. Тогава бе изградена връзката ми с нея, която повечето от вас много добре знаете до какво доведе, в крайна сметка…

Тогава лифт нямаше. Имаше тук-таме по някоя бетонна основа за стълб, за които всеки подмяташе, че “ти тия основи не ги гледай, там горе е национален парк, незаконен е тоя лифт – няма как да го пуснат”. Имаше красива пътека, която тръгваше от х. “Пионерска” и почти не се засичаше с пътя, по който сновяха джипове – чудесно оправдание някой все пак да иска да ги замени с лифт.

Горе беше чисто. Дори новата хижа беше… хижа. И по двете пътеки нагоре – покрай старата хижа и по платото край “Бъбрека” хората се поздравяваха при среща. Ако някой си береше нещо, то това бяха боровинки, а не опаковки от вафли.

От тогава започнах поне по един-два пъти годишно да се качвам до там. Не помня кога спрях, но днес би ме било срам да се кача. Срам от това, че не съм застанал пред камионите и тракторите и че не съм изразил достатъчно ясно гражданската си позиция относно безобразното улесняване на достъпа до езерата.

И сега… сега езерата се превърнаха в сцена.
Сцена на човешката глупост.
Във всички нейни измерения, с всичката ѝ неадекватност.
В арена за изява на “ония” 80 процента.
Аз това шоу отказвам да го гледам.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.