Ти му говориш, оно рупа ли, рупа…

Някъде в началото на миналата година съм писал статия, в която обяснявам как трябвало да се правят бекъпи. Хубаво, умрял някакъв диск, спасил съм някакви неща от него, взел съм си поука. И до там.

В момента всичките ми цифрови снимки от 2003-та до днес са на 1TB refurbished сървърен диск, който е бил ~5 години в production. Няма ги никъде другаде – освен тези от телефона ми, които се sync-ват с Google. Този блог, този с пътеписите ми, портфолиото на сестра ми, един Gitlab и още куп уеб-неща бяха на Xen виртуалка на bob.initlab.org – сървър с “нормален” хардуер и…. един диск. Който (сървър) също реши да умре в един прекрасен момент и сред безвъзвратно загубените неща са MySQL базите данни, хостнати на въпростната виртуалка. Статията, която споменах в началото, бе възстановена от Google cache-а, имам тепърва да възстановявам и от web.archive.org.

Явно има и “трети вид” хора – такива, на които им е горял твърдия диск, ама си питат ушите да правят бекъпи. Затова тоя път попсувах на ум, погледнах с мъка месечния си бюджет и си поръчах HP Microserver Gen8, който вече е “up and running” в Костинброд – с UPS, два Интернет доставчика, (скоро) два 3TB диска в RAID1 и всичко от навсякъде ще се бекъпва постоянно на него.

#сичкишеомрем, но въпреки това – правете бекъпи. Ама сериозно.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *