Стълба към небето

Стълба към небето. А на небето – луна, звезди и тишина. Четвъртият албум на Цепелин е единственото нещо, достигащо до ушите ти. И друго няма. Даже кучетата спят.

Да си сам сред природата в полунощ е като да си единственият буден в обща спалня в някоя хижа. Хем си сам, хем не знаеш от къде те дебнат я чифт очи, я чифт уши. На теб не ти пука, ти си вперил поглед в безкрая и анализираш ситуацията. Орион, все така неизоставящ бойната си поза, вече е тръгнал да се прибира. Голямата мечка се оглежда за шепа оцелели от есента шипки, с които да почерпи малката мечка. Луната осветява всичко с мощния си челник, като че ли си е загубила някъде небесните ключове и си ги търси.

Топящият сe сняг си мисли, че се е скрил изпод нощната си ледена коричка. Дори не подозира, че сутрешното слънце ще я схруска за закуска. Мечките са си в зимните бърлоги, елените са навсякъде, където няма хора, сърничките са се скрили някъде и си разказват страшни истории. Облачетата заминаха на юг, търсейки пойните птички. Носят им вест – време е да се връщат тук, поляната без тях е пуста.

Всичко спи, а ти будуваш. Ще ти се да свършиш още някоя полезна работа.
Недей.
Ти ще се свършиш, работата – никога.
Лека нощ.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.