История на две капли

На две капли, казвам, защото гуми няма. И не е имала скоро. Последните има-няма 40-50 години.

История на две капли, която е стояла и ме е чакала. Дебнела е подходящ момент да се изсипе върху ми с гръм и трясък. Малко по малко ми е намеквано за тая история откакто бях малък – в Египет нещо било печелено с това колело, ама от кого, кога, как – казва ли ти някой? А като си на едноцифрена възраст ти е през жмичката за тия работи.

Само дядо ми е знаел историята на това колело, а дядо вече, за съжаление, нямам. Но колелото историята си я има. Просто не знам дали все още има някой, който да я знае.

Тая вечер казах на баща ми, че съм свалил колелото от тавана и съм го закарал в квартирата си. Че искам да го разглобя до последното винтче и да го реставрирам. Попитах го дали знае нещо за него. Каза ми само едно име – Ненчо Христов. Няколко часа по-късно вече знам.

1957-ма година Ненчо Христов, една от най-емблематичните фигури в историята на българското колоездене, е спечелил обиколката на Египет. Дори има и снимка в нета:

След обиколката на Египет, 1957 г.

При внимателно заглеждане в тая снимка и в колелото, въпреки че от него не е останало много повече от рамка с капли, смея да съм почти сигурен, че наистина иде реч за един и същ велосипед: емблемата на челната тръба, кормилото, спирачките, надписът „Diamant“ с преливането между тъмната и светлата боя, двете плочи отпред със само няколко зъба разлика, педалите с раздвоената метална пластина и кожените каишки, стойката за светлоотразителчето отзад… Всичко това се вижда на историята на две капли, паркирана в килера ми:

История на две капли

И в тоя момент се замислям – как така от малък отраснах на колелото, откъде се е взела тая моя любов към двуколесните безмоторни превозни средства, какво ме кара да се състезавам и защо харча ненормални в чуждите очи пари за колелета, с които да мога да въртя все повече и повече?

И само това ми е в главата. Докато не се сетя, че в килера ми ме чака една история на две капли. Която мога да подаря на някой непукистичен музей, която мога да си върна обратно на тавана за моите внуци, или която мога да реставрирам до последния детайл и на която гордо мога да се кача за едно кръгче. А защо не и кръгче из Египет?

И само това ми е в главата. Докато не се сетя, че съм отраснал на колелото, че изпитвам страшна любов към двуколесните безмоторни превозни средства и че ходя да се състезавам.

И само това ми е в главата.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *