Жив е той, жив е

Ако сте ми слушали достатъчно глупостите, сигурно съм ви споменавал, че първо се научих да пиша на клавиатура, а след това – с химикал. По онова време (~93-та година от миналия век) се самообучавах като компютърен специалист – разглобявах де що видя компютър и пишех командите, които бях виждал баща ми (програмист) да пише. Така успях на 4-годишна възраст да изтрия всичко от служебния му компютър.

Трите дни режим „където те видя, там ще те бия“ научиха както мен, така и него, че бекъпите са нещо важно. Е, явно него малко повече от мен.

В гимназията (НПМГ, профил „Математика и информатика“) нищо хардуерно или сисадминско не съм учил, но пък ни скъсваха от конструктори и деструктори (ООП с C++) и някъде измежду показателите бяха споменали и колко важни са бекъпите. Добре ни научиха там. Е, явно някои малко повече от мен.

В милото ми холандско университетче, където станах „ИТ специалист“ (ти да видиш!) ни повтаряха през ред – бекъпвайте, важно е! Е, явно или не са били достатъчно напористи, или аз съм идиот.

След 500 дни uptime ми се наложи да рестартирам наетия си сървър, разположен в някакъв датацентър някъде в Германия. Той почти запали след рестартирането. И не преди това, а чак тогава се замислих – хубаво, знам че нямам бекъп, но ЗАЩО нямам? Защото, както казва Крокодила:

Има два вида хора – такива, дето им е горял твърдия диск, и такива, на които ще им изгори.

Е, да ми е честито – със засилка скочих от втората в първата група, че даже и не разбрах кога съм скочил. Обаче разбрах колко време ми е нужно да си организирам желязо за сървър, разположен по-близо до мен, да го инсталирам и конфигурирам (благодаря, Крок!), да вдигна първата му виртуалка, да я счупя, да не мога да я подкарам отново, да вдигна втората му виртуалка като заместник на първата и тоя блог да се появи онлайн.

След две седмици липса от онлайн пространството.

Жив е той, жив е, защото сколасах, макар и без бекъп, да мигрирам към новия си сървър. И занапред ще си знам – бекъпвай, Петре, да ти е мирна главата и да не се потиш преди всеки рестарт.

Вземете си бележка, някой ден ще си благодарите.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *