Диво

След като небето изтече връз короните им, дърветата изцеждат внимателно всяко клонче преди да заспят. Но поне не им е студено – вятърът е утихнал, само совите пригласят на ромолящите под дърветата капки и никой не е съвсем сигурен дали се вдигат облаци или пада мъгла, но всеки усеща носещата се наоколо влага.

Сръндаците се крият някъде далеч от поляната, прасетата извличат всяка полза от мекотата на калната почва, а дъждовниците сигурно са се събрали в близкото дере и кроят планове как пак да се вмъкнат в мазето. И сигурно пак никой от тях не мисли за излизането.

И как да не обичаш после нощта в дивото и дивото в нощта? Няма как.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.