БДЖ

БДЖ.
3-ти коловоз изток, 22:45, петък вечер.
Първа класа.
Току-що отчаяно си подминал второкласните вагони и с доза нетърпение се насочваш към първокласния. Поглеждаш през вратата му – кенеф… многократно пребоядисван, но все така сив кенеф.
Намираш си купе.
Две места надписани с лепенки с номерца, третото – с маркер. Соц винтове крепят прозореца – всеки със своя спомен от захабената отвертка на завилия го монтажник. Сядаш на червения плюш, въздъхваш дълбоко… и подлакътникът ти се повдига, явно защото някой в съседното купе се е облегнал на неговия такъв.
Наслаждаваш се на ръчката за контрол на парното, поемаш дълбоко въздух и осъзнаваш точно две неща – първото, че си се качил в един своеобразен инженерен паметник, и второто – че тая миризма не можеш току-тъй да я срещнеш днешно време извън родните влакове.
А това са едва първите няколко минути от едно 6-часово пътешествие. Пътешествие не толкова в пространството, колкото във времето…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.