А какво ще стане?

…когато си тръгна от хижата?

Няма значение по чия инициатива. Няма значение с добро или с лошо. Няма значение къде ще отида след това.

Какво ще правя с изтъканата вълнена хижа, с нарисуваната на кухо яйце, с плетената малка червена шапчица, с карикатурата ми с хижата, Рила и Амая?

Какво ще правя с подарените за хижата музикални инструменти, с подарените гоблени, с насочената мобилна антена, с чергите от сватбата на Тина и Киро, с кутията от касовия апарат, надписана като касичка?

Как ще заведа Рила някъде другаде? Там ще има ли лисици, по които да лае? Ще има ли голяма поляна, по която да тича? Ще идват ли други кучета и хора, с които да си играе?

Ще си взема ли с мен 30-те родопски одеала? Ще има ли кой да се завива с тях? Ами “служебните” палатки?

А шейната?

А ще продължа ли да помагам на парковата дирекция? Ако не – те ще ме запомнят ли? С добро или с лошо?

Ще останат ли неизгорени дърва в дърварника? Или някое забравено шише ракия в мазето?

Излизайки с пълен багажник и пълно ремарке през бариерата, ще я затворя ли? Ще гледам ли в огледалото? А последната снимка на изгрев ли ще бъде, или на залез? Поляната зелена ли ще е или бяла?

Тошко дали ще ми помаха с копринено кръпче от терасата пред входа си? Бен дали ще ми лае по колата? Тони дали ще ме покани за една последна бира докато той изпива три водки?

Дали ще има някой дрифтър на Златните, който да напсувам тихичко? Дали ще отворя вратата да вдигна нечия чашка от кафе, захвърлена на банкета?

Заемите се връщат.
Любовта и времето не.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.